Gerganadl

-         Как мина срещата? Хареса ли ти? Или се отегчи ужасно! Съжалявам, не биваше да те пускам да ходиш сама. ..Хайде..де, кажи, говори! Мълчиш както винаги и пак гледаш празно като преди. Не го обичам този поглед. Не го разбирам. Къде си? Хей!....

-         Тук съм! Къде да съм? Просто си мисля. Има неща, за които обичам да връщам лентата назад...

-         Оо, нима, значи се е получило!?

-         Кое?

-         Ами как кое? Това! Харесал ти е! Направо не мога да повярвам....разказвай.

-         Незнам какво толкова се вълнуваш, от факта, че се срещнах с доскорошен непознат.  Не ме е целувал ако питаш, нищо не направи. Просто си стояхме двамата в тишината. Имаше музика, но пак беше тихо. Говорихме. В началото беше кошмар. Нито той нито аз дума не можем да отроним. Той е привлекателен, чаровен, дори без да си отваря устата.

-         Как така!?

-         -Ами..как? Не е просто секси..а, някак ..Оуфф .. стига! Инак е  умен. Забавен.  Говорихме за целувката. Просто стояхме един срещу друг, гледахме се в очите, опитвахме се да говорим и някак неусетно разговора тръгна в тази посока. Говорихме за целувката, хората и способноста им с чудно докосване на устните да превърнат мига във вечност. Или просто да срещнеш някой , който тромаво и непохватно да олигави половината       ти лице, пуфтейки същевременно в ухото ти.. Търсихме истинската целувка. Такива разговори от страни звучат изтъркано и клише. В търсене на нещо ново и  оригинално като изказ на старите неща  по- нестандартно и модерно. Ама че идиотщина беше. Всъщност разговора беше искрен. Детински.