събота, 15 декември 2018 г.

Дължимото на Сянката

Най-добрата дружка!...била...
   Стряскащо да, пробуждащо, не мисля...дружелюбна?..евентуално.. по-скоро тъжно-самотно-съзлива...реакция на добре забравеното старо...извиращо на повърхността..Да имаш сили и нерви .. и здрав разум да го изтърпиш! 
    Минава, но докато осъзная, че всяка мисъл и чувство през което преминавам е плод на изчиствате...голям зор и много шамари, самоотказване и отричане..тук там рев...и ти иде да се самоизядеш! Спокойно-чистене е.!..."позволи си да го преживееш на ново всичко осъзнато"...е преживявам аз...без да се заигравам...като преди...просто го пускам)) Не казвам че е лесно, на ръба на лудостта е..но това не съм Аз, просто всичко преглътнато, непреживано...със всичките му екстри и салтънати ..като букет...прас! Е сега няма препускане...тихо и кротко...Понякога дори присядам на пейка в парка и просто съм...отпускам се..тресе ме малко..нервата, бързането...и спира...мислите...за препускащото ежедневие и задачи...се укротяват...и се чувствам...блаженно!)))...Има Светлина в тунела)....

Няма коментари:

Публикуване на коментар