Gerganadl

Умирането на илюзиите- първи дубъл!
Празнота, самота и самоизтезание, колко празно и пусто е всичко!))хих)). Но и първо ясно осъзнаване...След като поревах и се опитах да гоня Михаля...да си върна нещото, шарено изгубено, се оказа, че първо е невъзможно и второ...някъде една истинска част от мен, беше заела това опразнено пространство. Изпитах повторна болка от желанието си и опита да натъпча обратно в себе си..захаросаните илюзии. Минавайки през топилката на осъзнаването се късат цели пердета, зависи..някои отдавна висят съдрани, едвам чакащи да ги ръчнеш с пръчката и те да се свлекат...
  Мда...помня първото объркване..и първия страх...от разклащането на собстветвения ми свят и представи...и лекотата, която настъпи след време...
  И така лека по-лека, година през година.. без особени катаклизми.. къде со кротце, къде со благо, кютека.. направо изчезна.. и усилих темпото - на максимална скорост - две работи, деца, уроци, непредвидени задачи, хора, които биваха изстрелвани към  мен, провокирайки силата ми и устойчивостта ми..планове, за преместване, още по усилена работа - детето ще кандидатства! и Кулата от Тарото се сгромоляса с трясък..върху главата ми.."Перпетум мобилето", "Аз мога всичко".....стоях в празното пространство пред себе си.. и губех приятели, семейството ми започна да се разпада.. главата ми се въртеше като пумпал и тялото ми, цялата ми енергетика и съзнание направо бяха блокирали... Пренебрегвах симпотмите и летях с 200 ежедневно в рамките на 20 часа в денонощие.. може и по - малко.. е опустошително беше.
  Цялото ми осъзнаване беше насочено само и единствено да оцелея не физически, а психически, да се съхраня...и да продължа напред.. правейки нещата, да живея живота си , така както бях мечнала..да, но и мечтите бях запокитила . .. почивка, собствен дом, мъж до себе си.. хаха.. има време, аз съ великоа и никой не ми трябва! Е, може, но не сега и те така..
   От тук започна най-трудната част..битката за самата мен със самата мен..Мигленка, ме топлеше с думите, че това е най-голямата благословия и беше права за Бога...Защото пръта , който ти слагат в колелата, Отгоре, е за добро, първо осъзнаване, второ - вина за това, носех само и единствено аз..
   И се започна... безкрайно дълго ровене и прощаване.. разбрах смисъла на книгата "Дон Кихот".. смях се почни истерично осъзнавайки, ужаса в главата на този герой, но аз не бях такъв.. всички страхове и неща натикани дълбоко в килера, макар и доста голяма част от тях отработениу се завърнаха с пълна сила.. Борих се с вятърни мелници, чудовища.. приятели, предатели.. нападахаме, атакуваха ме.. изпокарах се с най-близките си..
  До Синеморец.. глътка въздух, .. последни метри и най-дългата нощ, оято още не искам да си спомням.. но минах през нея още един път, да доотработя нещата..
  Най- накрая осъзнах - всичко е само в моята глава, всичко до последното  гадно същество, чувство и емоция.. и всичко е Илюзия, която трудно се осъзнава, бариерите, страха от Любовта, предателството на бившия, лигавите мъже, отговорносттите за хората, липсата на благодарност от близките, напротив..дълъг е списъка и болезнен..
  На моменти още съм объркана, на моменти успявам.. да преодолея Себе си, ..
  Бунтувах се, , водих яростна битка, тц.. с кой? Със Себе си разбира се! Малко ли ми беше.. за това никаква критика, прошка и обич.. всичко, което не получих и Животът ми взе уж,.. трудно е, но става единствено и само с Любов, тази, която никой не ни е дал и, която сме чакали цял Живот.. Всичко е в нас, няма нищо извън нас...Вече не губя разума си, не настръхвам  и не съскам като котка в тъмното, усмихвам се.. отново, весело и спонтанно изплува и се случва.. прекалявам - хахах като напъна нещата...е, не става, шат  - дърпат ми шалтера! Никакво напъване  -  нали за това беше боя!
Нежно, кротко, мило и с Любов...може да ми ври и кипи.., но нежно и с любов!
Защо го споделям ли - за да не гърмите!
 И тук и сега, няма нищо извън това... обичам те.. тук и сега, тук и сега те искам, тук и сега ще играем, ще ядем, ще бъдем щастливи..