"Е...без прошка...няма утеха"....Прощаваш...докато се вдигне воала с мъглите....и олеква всичко около теб..Статичното електричество не взривява печки ...бойлери ...перални...спираш да се спъваш....стрелките на усмивката ти ...сочат "на горе"...
Две дъщери и Шамс, който открехна вратата... Любовта минава през много сита.... Любовта е самотно занимание.. Не можеш да определяш любовта на хората... Любовта никога не изненадва в гръб... Когато се научиш да обичаш... дори няма да споменаваш за нея...До тогава Тя все още ще владее ума ти...и още няма да си изгорял.. изгориш ли.. ще светиш и ще носиш Любов и Светлина на всички около себе си..
Няма коментари:
Публикуване на коментар