Там...Ти..

Вече не мирише на теб....на илюзиите...след целувките ти, които са две на брой, прегръдките ти, които топлят само, когато сме един в друг...

Усмивките са жълти, родени от клавиатурата

...истината, боли...

Изживей си я....така ще спасиш живота си от плевелите на онази любов, дето все ти е в ума и вке не идва....

Манипулацията не е любов, първобитна е

Първобитно и егоистично оръжия, срещу истинската такава....срещу  любовта към всички и себе си..

Винаги може да ме стоплиш, но всичко е лъжовно...макар топлината да е истинска

За това и се лъжа,...защото отпуска, докато се лъжем ...или оставяме да бъдем излъгани...от тези, които обичаме...

Когато ти ме изостави,
потънах в мрак първоначално,
убих жената в мен,
макар такава да не бях.
Дълбоко в тъмното пропаднах
и там аз себе си съзрях.
Безкрайно пъти се проклинах
във тоз живот,
а долу всяка моя дума,
оставила е белег, направила е влог
гнездо е свила, яма изкопала
и там в най -черната ми пропаст
видях изхвърлена Душата си, окаляна,
обезверана, жалка ,със дребна
жажда за Живот.
Прегърнах себе си, тогава,
с едната си ръка копах във ямата,
широка стълба изкопах - нагоре,
а с другата се влачех по баира,
за всеки корен се държах
и бавно пътя си проправях
и после тебе пак видях.
Не си си тръгнал,
чакал си ме да се върна,
Във мойто блато хвърлял си зърна,
невидими, а те са тези корени,
които съм държала,
във непрогледната тъма.

Молбата към Майката
ме доведе на прага
на Майката,
в която себе си познах
чрез пътя на Словото,
което в мен не беше родено
така Божествено,
но осъзнато покълваше
и пускаше корени,
чета Плодовете й
изпивам сока им,
заспивам,
събуждам се,
благословен да е денят,
в който те срещнах
и се родих отново.

Извинявай,
но толкова мога да понеса,
образът ти е срещу мен,
а това,
което носиш след себе си, ме разтриса,
хвърля ме в бездната ,
не на отчаянието,
на осэъзнаването за Вечност,
която е втъкана в нас,
носеща знание,
е всички Майки,
Бащи,
Деца,
извираме
раждайки се от един кладенец,
но пръснали се следваме своя посока.
Колкото и пътя да има,
търсим нашия,но после разбираме,
че там са минали и други нозе.
Глада ни кара да търсим плод.
Търсим и намираме един и същи Плод
мотиката,
перото,
четката,
струга
и мистрията,
като тояги са, на коита се подпираме,
когато се препъваме в Тъмното,
лутайки се между Космоса и Земята.

Във стаята ми съм,
а тя е като морски фар,
макар и на високо, защитена,
разбиват се вълни със бясна скорост,
прииждат от далеч,
дори цвета им не е морско син,
а е космичен,
редуват се
и в своя ред, донасят ми пакет,
а в него памет - мойта,
забравена на някой ред,
изтърсена при превоза на
мойто раждане.
Забравена от мен,
прокажена,
несбъдната,
поискана от мен
и "До поискване",
доставена.

https://www.youtube.com/watch?v=HUHvj1cxOs0

 Dante's Prayer by Loreena McKennit. Lyrics:
When the dark wood fell before me
And all the paths were overgrown
When the priests of pride say there is no other way
I tilled the sorrows of stone

 I did not believe because
 I could not see Though you came to me in the night
  When the dawn seemed forever lost
You showed me your love in the light of the stars

 Cast your eyes on the ocean
Cast your soul to the sea
When the dark night seems endless
Please remember me

Then the mountain rose before me
By the deep well of desire
 From the fountain of forgiveness
Beyond the ice and fire

 Cast your eyes on the ocean
Cast your soul to the sea
When the dark night seems endless
Please remember me

Though we share this humble path, alone
How fragile is the heart
Oh give these clay feet wings to fly
To touch the face of the stars

 Breathe life into this feeble heart
Lift this mortal veil of fear
Take these crumbled hopes, etched with tears
We'll rise above these earthly cares

 Cast your eyes on the ocean
 Cast your soul to the sea
When the dark night seems endless
 Please remember me Please remember me