Gerganadl

Когато ти ме изостави,
потънах в мрак първоначално,
убих жената в мен,
макар такава да не бях.
Дълбоко в тъмното пропаднах
и там аз себе си съзрях.
Безкрайно пъти се проклинах
във тоз живот,
а долу всяка моя дума,
оставила е белег, направила е влог
гнездо е свила, яма изкопала
и там в най -черната ми пропаст
видях изхвърлена Душата си, окаляна,
обезверана, жалка ,със дребна
жажда за Живот.
Прегърнах себе си, тогава,
с едната си ръка копах във ямата,
широка стълба изкопах - нагоре,
а с другата се влачех по баира,
за всеки корен се държах
и бавно пътя си проправях
и после тебе пак видях.
Не си си тръгнал,
чакал си ме да се върна,
Във мойто блато хвърлял си зърна,
невидими, а те са тези корени,
които съм държала,
във непрогледната тъма.