Във стаята ми съм,
а тя е като морски фар,
макар и на високо, защитена,
разбиват се вълни със бясна скорост,
прииждат от далеч,
дори цвета им не е морско син,
а е космичен,
редуват се
и в своя ред, донасят ми пакет,
а в него памет - мойта,
забравена на някой ред,
изтърсена при превоза на
мойто раждане.
Забравена от мен,
прокажена,
несбъдната,
поискана от мен
и "До поискване",
доставена.
Две дъщери и Шамс, който открехна вратата... Любовта минава през много сита.... Любовта е самотно занимание.. Не можеш да определяш любовта на хората... Любовта никога не изненадва в гръб... Когато се научиш да обичаш... дори няма да споменаваш за нея...До тогава Тя все още ще владее ума ти...и още няма да си изгорял.. изгориш ли.. ще светиш и ще носиш Любов и Светлина на всички около себе си..
Няма коментари:
Публикуване на коментар