Gerganadl

Извинявай,
но толкова мога да понеса,
образът ти е срещу мен,
а това,
което носиш след себе си, ме разтриса,
хвърля ме в бездната ,
не на отчаянието,
на осэъзнаването за Вечност,
която е втъкана в нас,
носеща знание,
е всички Майки,
Бащи,
Деца,
извираме
раждайки се от един кладенец,
но пръснали се следваме своя посока.
Колкото и пътя да има,
търсим нашия,но после разбираме,
че там са минали и други нозе.
Глада ни кара да търсим плод.
Търсим и намираме един и същи Плод
мотиката,
перото,
четката,
струга
и мистрията,
като тояги са, на коита се подпираме,
когато се препъваме в Тъмното,
лутайки се между Космоса и Земята.